Как е устроена щитовидната жлеза? Щитовидната жлеза е
най-голямата ендокринна жлеза (с вътрешна секреция). Тя има два дяла – ляв и десен, свързани помежду
си с тесен провлак. При някой хора от провлака започва тънък израстък,
който се насочва нагоре и се обозначава като пирамиден дял, като
дължината му е вариабилна.
Щитовидната жлеза се намира в близост с важни органи – трахея, гълтач, хранопровод (отзад), сънна артерия и вътрешна яремна
вена (в страни). Болестно увеличената жлеза може да притиска тези
структури и да предизвика съответните оплаквания.
Щитовидната
жлеза е обвита от тънка капсула. Тя изпраща в дълбочина преградки,
които разделят паренхима на жлезата на делчета. Основната структурна
единица на щитовидната жлеза е
фоликулът. Той има специфична
структура от клетки и изпълващо вътрешността желевидно вещество –
колоид. Отвън към фоликула приляга гъста мрежа от кръвоносни и лимфни
съдове. Между фоликулите се намират малки клетъчни струпвания –
интерфоликуларни острови.
Фоликулните клетки –
тироцити – изработват хормоните
тироксин и трийодтиронин.
Секретът на фоликуларните клетки попада в колоида на фоликулите, а от
там чрез активен транспорт през тироцитите попада в кръвта на
капилярите. За образуването на тези хормони е необходимо постъпването в
организма на определени количества
йод.
Интерфоликуларните острови представляват малки, компактни групички от
клетки, наречени парафоликуларни, които произвеждат хормона
тирокалцитонин, който не съдържа йод. Този хормон влияе върху
калциевата обмяна, като предизвиква намаляване на количеството на калция
в кръвта и способства за задържането му в костите (калциеви депа).
Намалената функция на жлезата (хипофункция) при възрастните предизвиква болестта
микседем,
която се характеризира с набъбване на подкожната тъкан, понижена
температура, отпадналост, забавена сърдечна дейност, сънливост и
умствени изменения.
Увеличената функция на жлезата (хиперфункция) предизвиква
Базедова болест - проявява се с ускорена сърдечна дейност, повишена температура,
засилена обмяна на веществата, повишена нервна възбудимост, изпъкване
на очните ябълки.
Какви са функциите на щитовидната жлеза? Тиреоидните хормони повлияват почти всички тъкани и органи в тялото. Общо, действието им се свежда до:
- повишаване на кислородната консумация
- повишаване на топлопродукцията (калоригенезата)
Действието върху растежа и телесното развитие е свързано с активиране на белтъчната синтеза.
Действието върху въглехидратния и липидния метаболизъм се изразява в активиране обмяната на въглехидратите, използването на
глюкозата в клетката и разграждането на гликогена, както и
разграждането на мастите.
Действие върху белтъчния метаболизъм – анаболно действие, необходимо за растежа и развитието.
Чрез посочените вече механизми тиреоидните хормони оказват ефект
както върху сърцето, така и върху периферните съдове. При излишъкът им
се наблюдава силно учестяване на сърдечната дейност и увеличаване на
минутния обем на сърцето, както разширяване на периферните съдове
(вазодилатация).
Тиреоидните хормони са от особена важност
за развитието и нормална функция на нервната система. При вродена липса
на щитовидна жлеза или при увреждането и в ранно детство, освен смущения
в ръста се наблюдава и силно изоставане в умственото развитие –
кретенизъм. В по-късна възраст намалената функция на щитовидната жлеза
(хипотиреоидизъм) е налице забавена мисловна дейност, сънливост и
апатия. При излишък на тиреоидни хормони (хипертиреоидизъм) болните са с
повишена нервна възбудимост, оплакват се от безсъние, треперене на
крайниците.
СНИМКИ
1 - подезична кост
2 - щитовиден хрущял
3 - щитовидна жлеза
4 - провлак на щитовидната жлеза
5 - пръстеновиден хрущял
6 - трахея
ИНФОРМАЦИЯ ОТ PULS.BG
